Смелостта да бъдеш видян
„Ако позволим на светлината, която носим у себе си, да засияе, ще помогнем на другите да направят същото. Ако се освободим от страховете си, ще помогнем и на другите да се освободят от техните страхове“.
Не може да бъде по-добре казано, от авторката на „Завръщане към любовта“Мериън Уилямсън.
Всяко дете, момче или момиче, се възхищава на своите приказни герои със свръх сили, на принцесите с добри сърца, на чудесата, които се случват в страниците на книжките и в героите. Мечтаем като пораснем да бъдем герои.
Има много герои на своя роман наречен живот. Има тихи герои, които не искат да светят. Има герои, които обичат да демонстрират свите чудеса. По пътя на своето израстване, в детството, търсим себе си чрез срещите с другите, с авторитетите – мама и тате, бате и кака, учители, приятели. Понякога дума или просто шега, приети за чиста монета отекват в съзнанието на оформящата се личност, все още неустойчива, без здрав вътрешен център, все още лъкатушеща и търсеща себе си, оглеждаща се в очите на другите – родители, учители, по големи батковци.
И в този път на подражание, на модели и илюзорни герои, забравяме или губим връзката си с вродената вътрешната сила – с героят в нас, който е безстрашен, смел и победител. А той е там.
Да открием центърът на сила вътре в себе си е най-доброто, което може да направим за себе си и за светът около нас. Този център е вродено заложен и чака да бъде разкрит. Всеки човек, преоткрил вродената си вътрешна сила може да повлияе позитивно и успокояващо върху изпаднали в тревожност хора.
Американският психолог - екзистенциалист, писател Роло Мей /1909 – 1994/, пише в „Човекът в търсене на себе си“:
„На обществото е нужно не нови идеи и изобретения, а личности, които да бъдат с център на сила вътре в себе си.“
Всеки човек е уникален и неповторим. На земята няма втори като теб със същите дадености, със същите физически характеристики, със същите мисли, преживявания, със същият опит и същите мечти. Ти си уникален и неповторим. И кое е това което те прави теб.
Какво Ви прави красиви, талантливи и великолепни? Кое е онова прекрасно същество вътре във Вас? Кое Ви прави уникални и неповторими, освен физическите характеристики. Изисква се смелост, да свалим бронята и да поемем риска да бъдем уязвими, неприети, критикувани.
В стремежът си за одобрение ставаме незабележими, не позволяваме на светлината, която проблясква отвътре да заблести и да бъдем видяни в цялото си великолепие.
Нашият най-дълбок страх е, че не сме достатъчно добри, че не сме достатъчно способни. Всъщност ние се страхуваме от собствената си сила, защото тя е безгранична. Не тъмнината ни плаши. Страхуваме се от светлината, която носим в себе си.
Въпросът, който най-често си задаваме е: "Кой съм аз, че да светя, да блестя, да съм величествен, прекрасен и гениален..?"
Ние знаем какви не трябва да бъдем, но не знаем кои сме всъщост. Нашата позиция „ Аз съм никой“ не е от полза за нас, нито за света.
Няма нищо достойно в това да се снижаваме, за да бъдем незабележими и по този начин да вярваме, че другите се чувстват по-добре, като им спестяваме неудобството да съжителстват с големи хора. Всички ние сме създадени да блестим, също като децата.
Автор: Магдалина Алтаванска, психолог, арттерапевт, специализант-логотерапевт. Повече за автора тук.
Снимка: unsplash.com
Източници:
Мей, Р., Човекът в търсене на себе си. Изток-Запад, София, 2014.
Уйлямсън М., Завръщане към любовта. Аратрон, София, 2009.
Джим Кери, Смисълът - видео
