Светът е едно голямо състезание, в което успехът е израз на победа. Да си щастлив означава да си успешен.  От малки ни учат да постигаме повече, да правим повече, да имаме повече. Истината е, че в това сътезание постепенно губим връзката си с истинската си същност. В стремежът да спечелим състезанието, пропускаме не само самото преживяването, а и човека в него. По-важното е не това, което правим, а как го правим и кои сме, докато го правим. 

Представата за себе си и за светът около нас изграждаме в детството, когато сме в подчинена позиция. Себеоценката ни се формира от образа, който виждаме в социалното огледало – родители, учители, по-големи братя и сестри. Проблемът е, че този образ понякога не отразява истината, а е "замъглен" от нездрави амбиции, взискателност, неосъществени родителски стремежи или жестоки съученици. 

В училище,  учителят подчертава с червен химикал грешките и сякаш не забелязва всичко останало, което е добре. Няма учителска практика за маркиране с различен цвят доброто. Така се учим да се фокусираме върху грешките, обикновенно малък дял /2-5 процента/, спрямо останалото, заслужаващо признание. Прекаленото вглеждане в пропуските, вгорчава удовлетворението и изкривяват себеоценката до "не ставам, не съм достатъчно добър".

Проблемът е, че невярната себе представа се запечатва като недостатъчност в самочувствието на подрастващия индивид и понякога се пренася като начин на мислене и в зряла възраст. А мисленето определя нашето поведение и изборите в живота, ето защо ниската себеоценка води до нездрав стремеж към съвършенство, бягство от ангажиране с нови дейности или ограничение в комуникация. 

Добрата новина е, че има решение. Всеки човек има вграден механизъм за развитие и себенадскачане. Ти имаш свободата и вътрешната сила да се справиш с комплексите и себеподценяването.  

Себеоценката не зависи от лични постижения, материални придобивки, властови позиции. Не е функция дори на себеусъвършенстване. Себеуважението е вътрешна съгласуваност и приемане, че това, което си е напълно достатъчно. 

* Ако се страхуваш от отхвърляне или от провал;

* Ако омаловажаваш успехите си или отлагаш мечтите си, с извинението "не съм достатъчно добър";

* Ако преследваш илюзията за съвършенство и въпреки усилията, все нещо не достига; 

* Ако ти е трудно да казваш "Не", да поставиш граници и премълчаваш вътешното негодувание от страх; 

* Ако имаш нужда от сигурна опора при вземане на решения и устойчив център при преодоляване на житейски трудности;

Има решение. Встъпи в силата си. Свържи се с източника на себеуважение, себеоценка и лична стойност.

Заповядай в групата за подкрепа "Вярвам в себе си" от 05 октомври до 14 декември, два пъти в месеца в сряда от 18,30 до 20,30: 

* За да преодолееш страховете и да следваш мечтите си;

* За да разпознаеш „врагът“ в мисленото - ограниченията и да се свържеш с личната си стойност;

*За да имаш смелост и увереност да отстояваш себе си и да поставяш здравословни граници; 

* За да повярваш в себе си и да се свържеш със сигурен и устойчив вътрешен център;

* За да опознаеш своя автентичен Аз, не през имам и правя, а през съм;

* За да развиваш себе си от място на реален Аз образ с грижа и състрадателност;

* За да се радваш на пълноценни отношения с другите. 

Водещ на групата - Магдалина Алтаванска, психолог, консултант по логотерапия, дипломиран арттерапевт. Работи индивидуално в посока справяне с житейски предизвикателства, свързване с вътрешни ресурси и изграждане на психична устойчивост. Помага на хората да възстановят усещането си за цялост като развиват вътрешната си сила, преоткрият нови възможности и трансформират живота си в смисъл и ценност.

Повече за формата на групата вижте тук.

Автор: Магдалина Алтаванска  

Снимка:pixel.com 

АКО ВИ Е ХАРЕСАЛА СТАТИЯТА, ЩЕ СМЕ БЛАГОДАРНИ ДА Я СПОДЕЛИТЕ. 
ВСИЧКИ  СТАТИИ  СА АВТОРСКИ  И ПРИНАДЛЕЖАТ НА ЕКЗИСТЕА ЕООД.