Приемането
Статията е продължение на Мирът идва отвътре, в която разгледахме практически техники за изчистване на ума от ограничения към постигане на вътрешен мир.
Щастието зависи от външни обстоятелства, събития или хора, които нашият ум категоризира като позитивни или негативни. Щастието или нещастието не предопределят преживяването на вътрешен мир.
Борбата с всяко неблагоприятно обстоятелство само увеличава властта му над вас. –Уейн Дайър
Обстоятелствата са просто такива, каквито са. От ограничената перспектива на ума, те имат негативно влияние върху настящето. Но от по-далечна перспектива, знаем ли наистина, кое е добро и кое не? Често се случва така, че по-късно сме благодарни на „неблагоприятното“, защото е било наш учител, помогнало ни е да израснем и всъщност се е оказало за добро.
Приемането е първата стъпка за отказ от борбата и съпротивата на всичко, което така или иначе е. Приемането на събитията и обстоятелствата на живота такива, каквито са, без гняв, осъждане или борба, ще доведе до неспособност на ума да ги категоризира като добри или лоши, тъжни или радостни, благопиятни или неблагопиятни, което ще ни дари с ПОКОЙ.
Приемането не означава примирение и бездействие, напротив. Приемането е „позволение“ на настоящето да бъде, освободено от неудовлетворение, обвинение, мрънкане. Приемането означава здравословно и отговорно ангажиране с действия към потенциални възможности за промяна към оздравяване на живота. Отказът от съпротива внася спокойствие. Поемането на отговорността е нова перспектива – отместване от ролята на жертва към роля на твореца. Ролята на жертва е тази, в която има обвинение, осъждане на другите и събитията в живота. Ангажирането със себе си е ролята на творец, в която има усещане за съ-участие, не на безпомощност. "Аз съм този, който управлява платната на живота, не съм безучастен наблюдател", което означава не съм жертва на обстоятелствата.
Има ситуации, тежки житейски трудности – болест или загуба на близък, когато не може да се направи почти нищо. Разбира се, че има тъга по загубата на любимо същество, но приемането внася покой в тъгата. Отнема време, скръбта има своя път. Тя е човешка емоция, която ни прави хора. И въпреки това, има едно нещо, което може да се промени. И това е отношението към непроменимото, което превръща външните страдания във вътрешен триумф на човешкия дух.
„Ако не можем да променим обстоятелствата можем да променим отношението си към тях.“ - Виктор Франкъл
Ако сте пропуснали първа част на Мирът идва отвътре - Изчистете градинката си, може да я прочетете тук.
Източник:
Толе, Е. Силата на настоящето. Кибеа, София, 2011.
Автор: Магдалина Алтаванска, психолог, арттерапевт, специализант-логотерапевт. Повече за автора тук.
