Всяко дете, всеки човек е индивидуално, уникално човешко същество. Всяко дете е ценно, стойностно и има право на уважение и достойнство, просто защото е човек. С всяка стъпка детето експериментира,  учи се и ние възрастните – родители, учители, по-големи братя и сестри сме неговото огледало. 

В своето развитие от 0 до 18 години, от бебе през ранно детство, училищна възраст и юношество, детето преминава през няколко важни етапа. Всеки от тях е предизвикателство за малкия човек и в същото време предоставя потенциал за изграждане на ценностни качества - надежда, сила, целенасоченост, компетентност, вярност. През тези стъпки подрастващата личност „воюва“  за своите победи и изгражда доверие, автономност, независимост, учи се на инициативност, трудолюбие и сформира своята идентичност.  Възможно е някъде в тези етапи да настъпи объркване и да се получат дефицити – недоверие, срам, чувство на съмнение, вина, малоценност.

Затова е много важно:

да бъдем меки и любящи и в същото време твърди, защото любовта е твърда;

да учим като напътстваме от място на любов, не от позицията на контрол;  

да уважаваме и зачитаме детето като отделна личност;

да даваме съвети, но не и да ги налагаме;

да поставяме граници и в същото време да дадем пространство за свободен избор; 

да бъдем пример за отговорни личности. 

Разбира се всеки родител има право да избере своя стил на родителство  – авторитарен, демократичен или либерален. 

Без претенции за изчепателност, ето някои препоръки за отговорно родителство: 

1.  Обичайте детето безусловно.  

2.  Уважавайте неговото достойнство – зачитайте малкия човек като отделна личност. 

3.  Поощрявайте неговите стъпки, опити, дори и да ви изглеждат глупави. Така детето изгражда своята увереност и преодолява страха си от грешки. 

4.  Спазвайте дадените обещания. Ако не можете – предоговорете ги. Обяснете защо се е наложило да нарушите дадената дума. 

5. Учете детето на самостоятелно вземане на решения и поемане на отговорност. Това ще го научи да се ангажира за последствията от своя избор и ще го предпази от "ТЕ комлекса" /другите са ми виновни/.

6.  Създавайте правила и съблюдавайте за тяхното спазване. Децата обичат реда и сигурността. Хаоса им носи безпокойство. 

7. Възпитавайте „отлагане на удоволствието“.  Така детето ще се научи да цени нещата, защото като възрастни животът няма да му поднася всичко тук и сега. 

8.  Учете го да общува в дух на разбирателство и спазване на граници – неговите лични и тези на другите. 

9.  Ако сте имали лош ден, не си го изкарвайте на детето, защото на неговия език това означава: "Аз не ставам, не заслужавам". 

10. Ако избухнете, случва се, поговорете след това, извинете се и поемете отговорност. Това ще ви сближи с детето и ще премахне ореола на безгрешни. Уязвимостта не е слабост, а сила. Човешко е да се сгреши. А също ще дадете на детето един безценен пример за  поемане на отговорност. 

И да не забравяме, че децата са наши учители. Учат ни на безусловна любов, на чистота и автентичност. Те са извор на радост, спонтанност и въбражение и са уникален пример за присъствие тук и сега. 

Автор: Магдалина Алтаванска, психолог, арттерапевт, специализант-логотерапевт. Повече за автора тук.

Снимка: pixabay.com

Други статии, свързани с деца: Доброто в децата 

 
АКО ВИ Е ХАРЕСАЛА СТАТИЯТА, ЩЕ СМЕ БЛАГОДАРНИ ДА Я СПОДЕЛИТЕ. 
ВСИЧКИ  СТАТИИ  СА АВТОРСКИ  И ПРИНАДЛЕЖАТ НА ЕКЗИСТЕА ЕООД.